събота, 22 декември 2012 г.

Коледа и Нова Година - Вълшебни и Прекрасни

Зимни Приказки се носят из полята, в градовете, в умовете на децата, пред очите на хората с отворено сърце :)

Стиховете на irini, сред празнични картини:
Нейната страничка във фейса:
Животът, Вселената и Всичко Останало




*****

Сама си пиша всички понеделници.
И, знаеш ли, живота не деля
на празници с очакване за делници,
които да забравям, щом заспя...
*
Сама си пиша дните със мастило,
което е с цвета на светлина.
*
До края на света със всички сили,
ще тичам след една добра мечта,
ще плача, ще се смея, ще прегръщам,
ще уча, ще ме има, ще летя,
далеч ще тръгвам, и ще се завръщам,
ще бъда песен. После ще мълча...
*
Сама се пиша. Ти да ме четеш.
От всеки понеделник – до забрава.
Сърцето си със обич щом дадеш,
следата към душата ти остава...
*
И всеки ден – написан в светлина,
превръща се завинаги във празник.
Остава и една добра мечта.
И нищо никога не е напразно.

irini

 


Рецепта за Ден

Когато много бързам да се съмне,
сама си ставам слънцето дори.
*
Във снежнобяло утро се превърнах.
*
А после – в Събирачът на мечти...
*
И хукнах да събирам часове,
които да са сбъднати на светло.
*
Душата ми търкулна се в небе,
с все още непотърсени вълшебства...
*
Хареса ми да бъда светлина.
*
И сянката от себе си изтрих.
*
Светът от днес е с нови правила:
по-приказен, по-истински, по-тих...
*
И някак заприличал е на мен.
*
Проблемите? Излизат във почивка.
*
Най-лесна е Рецептата за Ден:
Светът. И аз. Снежинка. И усмивка.

irini

Декември


Готова съм за зимата. Да тръгваме.
(И вятърът танцува като луд.)
Най-хубави са винаги прегръдките,
когато сме замръзнали от студ...
Готова съм. Събрала съм багажа.
И сложих всичко най-необходимо.
Две-три слънца, от мрака да ни пазят,
и споменът, че лятото го има...
Ще взема малко хляб, но на трошици.
И не че с тебе ще изгубим пътя.
Но може би ще срещнем гладни птици,
които ще нахраним с обичта си...
Вода ще взема. Не че ожаднявам,
защото от целувките ти пия.
Но винаги ще помня, че душата ми
е буйна като морската стихия...
Ще взема сол. За да не се залъгваме,
че пътят ще е сладък като мед.
Готова съм за зимата. Да тръгваме.
И края на света ще мина. С теб.

irini


*****
Отглеждам бури. Докато пораснат.
(И после си ги водя на каишка.)

Не вярвам много в стъклени каляски,
а още повече – във закъснели мишки.

Не чакам принцове. Самичка си танцувам.
Принцесите се справят и без мен.

Приспивам залези. И изгреви целувам.
Най-трудно се превръща нощ във ден...

Забравям приказките. После ги дописвам.
А краят се нагажда според случая.
На час откривам по шейсет измислици.
И тайно ги обличам във минути...
Пилея грах. И себе си пилея.
Съвсем обикновена ми се струвам.
Когато си поискам да живея,
тогава просто спя и те сънувам.

irini


      

Новата година

Тука е... Почти я виждам вече...
Даже чувам я... Като насън...
*
Нова е... И идва отдалече...
Няма да стои сама отвън...
Хайде, бързо...Отвори вратата...
Цялата земя ще я приветства...
*
Носела подаръци в душата си...
Даже, казват, сбъдвала вълшебства...
*
Нова е... Почти като магия...
Толкова надежди е събрала...
Нека влезе с радост... Покани я...
*
Колко ли мечти е измечтала...
Виждаш ли я... Даже се усмихва...
Чака нещо да си пожелаеш...
Светла е... И бяла... И притихнала...
*
Хайде, обич... Почвай да мечтаеш...
*
Мене ли избра да си поискаш?...
Тука съм... Дванайсет вече мина...
Сбъдвам се... И толкова съм истинска...
Точно като новата година...

irini



         

Подарък

Така е бяла цялата земя –
снежинките се гонят като луди...
В такава нощ се сбъдват чудеса!
Как искам да съм твойто малко чудо...
Така да легна в топлите ти длани
и цяла в нежност – да се разтопя...
А ти да ме сбереш със поглед само,
и пак да се родя – от обичта...
Облегната на силното ти рамо
аз знам, че съм по-лека от въздишка.
И тихо е. И снежно. И сме двамата.
А думите са толкова излишни...
И в цялата безкрайна белота
откривам своя празник точно в теб.
Подарък съм ти, заедно с любовта.
И нека да ти бъда на късмет...

irini



 

*****

Не си мисли, че съм от този свят.
(Във няколко галактики се случвам.)
Обикнеш ли ме – няма път назад.
И никога не ще ти бъде скучно.
Подреждам по небето ти звездите.
(Не казвай, че били са подредени.)
Целунах по космически очите ти –
така че да съзираш само мене.
Танцувам със кометите в душата ти –
(понякога избухвам безразборно!).
Но най-щастлива съм, признавам си, когато
усмихваш се... И знам, че е съдбовна
таз среща между две планети...
Макар и да не съм от този свят –
обикнах във душата ти кометите...
И просто няма връщане назад.

irini





Там......... (2)

Там, където избухват космически взривове,
и кометите тихо се лутат без дом,
там, където Човекът и Бога се сливат
и Вселената радостно търкулва се в стон,
там, където слънца и луни пак загасват,
и изгряват след туй в своя нов кръговрат,
а планетите, всичките, там се учат на щастие,
а животът се учи как създава се свят,
там валят от небето дъждове от звезди
и сияйно обсипват душите в позлата,
там се сбъдват човешките светли мечти,
там, досещаш се вече, че това е Земята –
тя космически валс през безкрая танцува,
а галактики тихо й правят поклон...
Там, оказа се просто, че и аз съществувам.
Там случайно те срещнах. И направих си дом.

irini

 

    

1 коментар:

  1. Hi Lalah! Thank you for your lovely comment on my blog recently! I tried to add 'share on tumblr' button but smth still doesn't work. I have a suggestion that if you use mozilla firefox browser, so this option is easily made there.

    You have beautiful images here, very inspiring!
    Always welcome, and have a wonderful year 2013!

    Zara

    ОтговорИзтриване